Друг поглед върху историята на селото и нашия район :
Моите бележки са контрапункт на написаното по-горе.Приветствам цитирането на научните източници от които са взети фактите описани тук,но аз съм роден в това село и мога да заявя, че историята,характера и облика на този район е друг.Моите уважения към трудовете на поменатите автори Богдан Николов и Т.Герасимов, но те просто са си отчели работата, без да са живели в селото и без да са усетили духа на неговите жители.
   Първо: Един основен факт е убягнал ( може би нарочно) от погледа на авторите и той е: В основната си маса, жителите и на двете села са румънско (влашко) говорящи и от тук тълкуването на историческите факти придобива друг смисъл.
   Второ: В далечното минало а и по-късно, река Дунав е била само условна граница между двете земи – Мизия (десен бряг) и Дакия (ляв бряг).През вековете е имало постоянно преливане на маси народ от двата бряга на реката.Поради това, нашето село е било винаги обърнато с лице (в буквален и в преносен смисъл) към Дунава (Дакия,Румъния), отколкото към Мизия (България).За това способстват и високите баири (200 м) заграждащи селото от юг.Ако се изкачите на тях и погледнете на север ще видите безбрежната румънска равнина Олтения и селата разположени в нея. Ако погледнете на юг ще видите мощната снага на Балкана.Красиви гледки! Хубав си е нашия край!  Но, нека се върнем 2000 години назад...........
   От историята знаем, че тези земи са били обитавани от траките – в случая племето мизи. А в същото време оттатък реката са живеели техните братовчеди – даките. И наистина ако се отиде в местността “Леденика”(където са лозята),западно от селото,край Дунава, навсякъде ще се намерят парчета от изпечени неглечосани глинени съдове.Явно там е имало голямо тракийско поселище, разположено около сегашната каменна чешма, от която блика много вкусна  и много студена вода. Богато са живеели траките тук  - реката и отсрещното голямо блато били пълни с риба,склоновете на хълмовете –с тучни пасища, а земята на юг- плодородна.В началото на новата ера над този мирен живот пада сянката на Римската империя. 
   По време на управлението на император Август (27г.пр.н.е. – 14г.от н.е.), Римската империя се разширява и на североизток достига до Черно море.В 14г. от н.е. Август умира, а в 15 г. от н.е.Сената утвърждава Мизия като провинция на империята със северен лимес (граница) р.Дунав.
За охрана на тази граница римляните построяват много крепости по десния бряг на реката – при с. Арчар,при с.Хърлец(Аугуста),при с.Лесковец(Вариана),при с.Долни Вадин(Валериана),при Русе(Сексагина приста).В 21г.от н.е. започва и строежа на античния град Ескус(при с.Гиген).

Може би от този период е създадена и римската кариера за добив на каменни блокове на брега на Дунава. Тя се намира под западната махала на селото и в днешно време могат да се видят идеалните правоъгълни разрези на варовиковата скала, на височина до 5 м и дължина до 20 м. Мястото е много удобно за транспортиране на камък, чрез салове или лодки по реката. Вероятно с този камък е построен и Улпия Ескус (на 20 км надолу по течението), защото материала използван там за крепостните стени удивително прилича на този от кариерата.

   Времето тече.....Императорите умират(е,някои ги убиват),тук-там избухват въстания на васалните народи, а Римската империя стои сякаш непоклатима.В началото на 80-те години след Христа, даките от северния бряг на Дунава започват дръзки набези и грабежи в Мизия.Император на Римската империя е вече Домициан. В 87г. той изпраща префекта на преторианската си гвардия Корнелиус Фускус с два легиона да накаже северните племена-даките.За да премине обаче Дунава,той нарежда да се построи първия мост в долното течение на реката – между днешните села Долни Вадин(България) и Орля(Румъния).Мостът е тип понтонен-състои се от навързани една за друга широки лодки с дървени платформи върху тях.Сведения за този мост може да се прочетат в немския сайт www.structurae.de в рубриката “Строежи по векове”. Останки от този мост могат да се видят и днес(т.н. глава на моста) до брега на Дунава, под местността “Четатя”(Крепостта) в Долни Вадин.

    


        Възниква въпроса: Защо мястото за построяване на моста е избранно именно тук? Според източници от румънски сайтове, преди векове Дунава на това място е имал няколко по тесни ръкава и съответно няколко успоредни острова. Това е спомогнало да се направят по къси отсечки от моста, използвайки островите. В последствие Дунава се прибрал в сегашното си русло, като е оставил огромно блато - от Бекет до Корабия, дълго 35 км. и широко около 8 км. Аз си спомням това блато, което през пролетта редовно се пълнеше от високите води на реката. През 1968г. румънците построиха дига по левия бряг и пресушиха блатото, като го превърнаха в плодородна земя. Втората причина за този избор може да се отгатне, ако се погледне картата на Балканите. Най-прекия път за римските легиони към  Дунава е: от Италия – Далмация, през Ниш – София - поречието на р.Искър- Дунав.         
   По моста римските легиони преминали в Дакия и се придвижили по долината на р.Олт.Въпреки добре обучената армия, римляните претърпели поражение. Даките,предвождани от своя цар Децебал отблъснали римската инвазия.По-късно, в 101г.император Траян започва поредица от войни и с особена жестокост покорява даките.В 106г. Дакия е обявена за римска провинция.В чест на победата в Рим през 114г. е издигната т.н. “Колона на Траян”, която съществува и в момента. Колоната е богато украсена с барелефи изобразяващи сцени от войните.На една от тях е показано как римските легиони преминават Дунава.
   Според историята на този период описан в руските сайтове, римските завоеватели избили около 95% от мъжкото население на даките. Тази версия се потвърждава от анализа на имената в писмените източници от това време. Само 2% са с дако-гетски произход, което е много малко. Това нарушило популацията и станало така, че римските войници и заселилите се “ветерани”, започнали да си взимат жени от племето, за съпруги и робини. Предполага се, че към края на 3 век числеността на етническо смесеното романоезично население е стигнало 1 милион, т.е. достигнало критическата си маса, за да се съхрани по нататаък през вековете. Така латинския език на римляните и тяхната култура лека полека изместили езика на даките, като през вековете латинския  се вулгаризирал и взел много думи  от съседните си езици, за да се стигне до днешния румънски.(Пример: около 700 думи и корени на думи са еднакви в румънския и българскя език )
   През 271г. император Аврелий отменя римското владичество над Дакия,като оттегля легионите от там (Мизия остава римска провинция), но така или иначе 3-4 поколения вече са се сменили и латинския остава основен език по тези земи.Голям брой ветерани от римските легиони остават да живеят тук. Дори и нахлуването на славяните през 4-5 век, не е могло да замени съществуващото общуване на латински език. В частност, по поречието на реката всички населени места са го употребявали в т.ч. и жителите на Вадин. Освен това в близкия град Ескус (с.Гиген ) последователно са квартирували IV Скитски и V Македонски легиони. Там е бил построен и втори мост през реката. Лично император Константи Велики го открил на 5 юни 328 г.  
   И така, около моста се създало първото село Вадин. Мястото където се преминава Дунава е дало и името на селото. На латински VADUM,VADUS означава БРОД през река. В съвременния румънски език VAD се превежда като БРОД. Или VAD-IN означава БРОД В реката. Името на отсрещното село в Румъния – Грождибод, също потвърждава това. Преведено на български то означава – Говежди брод, т.е. през този участък на реката (и не само тук ) са се превеждали говеда и животни между двата бряга,през вековете.  Това  сведение може да се прочете в сайта на селото www.grojdibodu.ro  ( за който разбира румънски ).Например, австрийския консул в Русчук (Русе) докладва през 1850 г.,че по полята на областите Силистра и Варна пасат над 100000 овце на румънски овчари(т.н. мокани – да си спомним Й.Йовков,”По жицата”- Моканина).Това е била една ежегодна миграция за търсене на по-добра паша за животните.Само през 1883г.  “…на юг от Дунава, в източна България са преминали 159684 овце,8661 кози,73589 коне и 264 магарета съпроводени от 1029 овчари и техните кучета..”      
    През IV-V век от н.е. започват славянските нахлувания на Балканския полуостров. В 476 г. западната Римска империя престава да съществува, а в края на VII век българите трайно се настаняват по тези земи. Южна Румъния (Олтения) и Мизия вече са в рамките на  българската държава, която до “падането си под турско владичество (1396г.) живее в сянката на Византия”- думи на Виза Недялкова.
    Малко са сведенията за историята на селото през турското робство. През втората половина на XVIII век и началото на XIX Османската империя изживява един нестабилен период.В резултат от кримските войни с Русия централната власт отслабва. Използвайки нестабилното положение  Осман Пазвантоглу създава независима област с център Видин.По пътищата и селата плъзват разбойнически банди – кърджалии и даалии, които тероризират и грабята населението.През този период много семейства от двете села бягат отсреща в Румъния за да се спасят от безчинствата на турците.Някои родове остават да живеят в отсрещните села, а някои се завръщат след време в землището на Вадин. Едно е сигурно - числеността на населението е нараснала и това е принудило някои родове да се изселят и застроят днешното село Горни Вадин. Така старото село станало Долни Вадин.



Спомнянм си, че моята баба (която не знаеше български) и други хора така и наричаха двете села: Satul al vechi (Старото село-Долни Вадин) и Satul al nou (Новото село-Горни Вадин). В селото се заселили и много родове от Гиген,Байкал,Крушовене и др. Родовете Василегянови,Митрегянови,Гигянови,Вангянови са от Гиген(на влашки Гигиу), Бежлянкови са от Байкал(на влашки Бешлии). Гуленчанови - от Гулянци. А родовете Леови(Лъвови), Лупови(Вълчеви), Моканови(влашки овчари) са преселници от Румъния. Така етнически смесени, хората са живели в мир и радост, в тъга и скърби като общували помежду си изключително на влашки език. Бог бил високо, а цар – далеко. Ето една статистика от календар “Летоструй”,1873г.,изд.на Хр.Г.Данов: Ореховско окръжие от Врачанска епархия.

Села	народност	къщи	венчила	черкви	свещеници
Лесковец	власи	87	93	няма	Хр.Иванов
Селановци	българе	325	584	Св.Петка	Д.Иванов
Остров	бълг.-власи	148	262	няма	Т.Нешов, Г.Маринов
Вадин	власи	108	168	-	Марин П.Матев
Хърлец	власи	127	160	няма	П.Михал
Крушовень	власи	280	313	прави ся	Т.Тодъров,Т.Кодров
Козлодуй	власи	320	401	Св.Троица	Радуил I’ов,Д.Начов

Дир ID:
Парола:		Забравена парола
		Нов потребител