География

Местността е пресечена, но за сметка на това много живописна ,тъй като се намира непосредствено до дунавския бряг.Географската гледка се състои от множество възвишения една част осеяна с гори друга- с къщи.Само по себе си разположението на Горни Вадин предразполага към туристическа дейност и отдих.

История

Богдан Николов. От Искър до Огоста. История на 151 села и градове от бившия Врачански окръг. София, 1996, 91-92.

Население: 1910 г. - 986 жители, 1926 г. - 1349 жители, 1934 г. - 1591 жители, 1946 г. - 1640 жители, 1965 г. - 1461 жители, 1975 г. - 1089 жители, 1992 г. - 742 жители;

Горни Вадин се намиира на 25 км източно от гр. Оряхово и е разположено на стръмно място по десния бряг на р. Дунав. Землището на селото има площ от 26 960 дка. Граничи на изток със село Долни Вадин, на юг - със землищата на Ставерци и Кнежа, и на запад - с Остров. Село Горни Вадин е било квартал на село Долни Вадин до Освобождението. През 1880 г. този квартал е броен заедно с Долни Вадин под името Вадин с общо 1192 жители. Понеже селото Вадин нарастнало числено след завърналите се от Влашко избягали български родове и мястото не подволявало селото да се разширява, защото е урвесто и стръмно, то тези, които идвали, се заселили в Горната махала. Така се образували двете села Горни и Долни Вадин като самостоятелни административни единици. Тези две села имат не само едно общо име, но и една обща история, която ще разкажем по-подробно в очерка за Долни Вадин, тъй като това село е по-старо.

Името Вадин е останало от старо време и произлиза от изчезналото тин и пр. А личното име Вадо е съкратено от Вадимир, което лично име се среща за последен път в документи от XVII в. (Й. Заимов. Български именник. София., 1988, с. 42).

Околностите на с. Горни Вадин са обитавани още от най-старо време от тракийски общества. Траките са основали селище на брега на р. Дунав под месността Леденика - западно от сегашното село. Траките са живеели в това селище през бронзовата и желязната епохи. Тук при оран бяха намерени две бронзови закопчалки за дрехи (фибули). Те датират от VII в.пр.Хр. (Б. Николов. сп. Археология, 1972, кн. 3, с. 56, обр. 3). Вероятно е тракийски земевладелци да са притежавали тук свое имение, в което и да са живеели. Само така бихме си обяснили двете тракийски могили в района. През I в.пр.Хр. в това селище е станало някакво събитие или бедствие, което е принудило жителите му да го напуснат. За това ни подсказва сребърното съкровище от 150 броя римски републикански денари, които бяха изровени случайно през 1967 г. (Т. Герасимов. Известия на археологическия институт, 1968, с. 232).

През време на турското робство на няколко пъти част от жителите на селото Вадин минавали във Влашко и там оставали за по-дълго време или докато премине лошата опасност. Ст. Романски ни представя списък на 56 семейства от село Вадин, които само през 1830 г. били настанени в румънските села Янка, Потелу, Хотару и Грождибоду. В неговия списък те са с личните и фамилните имена на главите на семействата и може да се сравни кои от тях са се завърнали след емиграцията. След завръщането на бегълците от Румъния селото Вадин се пренаселило. Мястото било ограничено и то неможело да побере всички родове. Поради всичко това била основана нова махала, нарачена Нов Вадин, за разлика от Стария Вадин. След освобождението от турско робство този нов квартал бил наречен Горни Вадин, а Стария Вадин - Долни Вадин, и придобива статут на самостоятелна административна единица.

Село Горни Вадин е основано от следните родове: Бадикови, Бандокови, Барболови, Барбунови, Войнови, Възланови, Динолови (това е стар вадински род от потомци на поп Дино от 1830 г., виж Ст. Романски. Българите във Влашко и Молдова, 1930, изселени от Вадин в Потелу: Никола, зет на поп Дино), Добрикови, Житянови, Кивулови, Ликови, Лунгарови, Маринчови, Митранови, Моканови, Панушеви, Паскулови, Пироеви, Опрови, Рашови, Сурпадялови, Транови, Туйкови, Туйконякови, Чинкови, Човикови и Шарчеви.

От разни места в с. Горни Вадин са дошли в различно време: Витанови, Дамянови, Дукови, Младенови, Гуленчаните, Прицови, Сабанови, Цинцарите и Шуйкови.

Топонимията на село Горни Вадин в много отношения се дублира с тази на село Долни Вадин, което всъщност е старото селище и неговите жители са дали основните имена на местностите в тази околност.

Културни и природни 

забележителности

На самия бряг на Дунава съществува дига, на която е издигнат паметник в чест на удавените в Дунав въстаници около действията от 1923г. На паметника са изписани имената на загиналите.

Друг интересен паметник се намира в самия център на селцето.

Съществуващата традиция в селото предопредея наличието на каменен блок намиращ се на 1 километър от самото начало на Г.Вадин, които бива осветен Нарича се "кйатър корбан" и служи за берекет и т.н.

Като природни забележителности се открояват няколкото минерални извора и чешми. Има изоставено пристанище превърнато в рибарски кей. Има и плаж

Редовни събития

Всяка година се празнува събора на 9 септември,който продължава няколко дни(6-11 септ.)

На това събитие присъстват множество гости от други краища на България и света като София,Враца,Видин,Плевен,Шумен,Ботевград,Левски,Козлодуй/Германия,Испания и др.

Както е известно Горновадинчаните са много гостоприемни и сплотени хора, които често канят желаещите да станат част от това събитие да присъстват всяка година.

Друго събитие което е с особен приоритет и се празнува редовно всяка година е празникът на виното Трифон зарезан.

Гергьовден се е превърнал в празник, без който селото едва ли би могло.

Почетен жител на селото е Георги Стефанов. Процента на Георгиевците в населението на Г.Вадин е доста голям - около 45%

Личности

Георги Петков - шампион по самбо

Мария Иванова Възланова
 

Кухня

Изобилие от традиционни ястия. Домашна ракия.